"Времето върви различно за различните хора"

 Заглавието е цитат от великия Шекспир,  знаете , нали?!

Ок. Започвам.
Връзките към блоговете, които не са активни повече от четири месеца( четири не ми е лъки число, ама ей тъй, щото ме радва и, щото съм скапан мазохист ), ще ги махна. Няма какво да чета просто, нали, сещате се...
 Махам и блогове, които са само реклама, сбирщайн от различни неща, а не собствени изделия под всякаква форма, като: - думи, свещи, пепелници, кексове, ъглошлайфове, стихове, разкази, поеми, картини, скици, лампиони, легени, раници, кемпери,  сапуни, ново откритие на някво си лечение на сума ти ракови болести,( откривателят на лечение на Алцхаймер ще е с предимство, обещавам!)  и прочие артефакти..

Блогове, които с времето спрях да чета, защото твърде много използват чужди думи и нищо не разбирам или просто ми е скучно. Все едно да гледам за трети път повторение на латино сериал от 4023 епизода и да зацикля на 4021-ви , да речем.
  Да,  понякога може и да съм толкова голям идиот и да съм груба. 

Напипала съм вулгарната,  хумористична вълна и мисля да се нося на нея, докато не ми окапе салчето. Съшито от  плоски остроумия и надявам се още по-плоска ирония.  Спокойно, добре е зашито:)
 Така. Сега ми предстои да прегледам неща, които са нови, които са стари, които ми харесват, които не харесвам.Забавно си е.

Алоха и добре заварили. :))
Последни резултати от хистологии- екстра. Плюс -минус десет години. Може и дванайсе да са. На мен ми изглеждат ужасно далече, тъй че се захващам на работа, писане и общуване. Защото е много тъпо да не споделяш простотиите, които ти се случват постоянно и да лишаваш хората от същите такива.  Разбира се, че не ги питам.Хората  Който иска-чете. Който не иска-  яде пица и зяпа нещо по тв-то.
 Няма място ни за унилост, ни за флегматичност, ни за нищо. Като се замисля май няма място вече за нищо излишно. Бляк, това прозвуча като от роман на Арлекин, но тоталише не съм искала да  прозвучи така, заклевам се. Вероятно е от твърде пикантното чили кон карне , знам ли..
Сега ще имам ( и трябва) известно време, за да прегледам блогове, щото това не ти е фацето- влизаш, наплякваш разни статуси и си ок .
Ще падне четене. Не е ли забавно?! ( втори път май питам)

И стискайте палци. Предстои ми издаване на нещо си. Уж трябваше да е сборник, то па стана цяла история, после па стана едно мазало...Осем хиляди пъти ме връщаха и ми казваха- 'тва не стига, не е довършено..." Ама аз съм млада за мемоари бе! Освен да се пробвам да придобия някаква трагичност, да взема да се самоубия малко,  че да има после флаери с името ми и кратък цитат от мои думи, казани в неподходящ момент и разбира се, възможно най-идиотските.  И после да махам с ръка към фенове с белезите на времето и от старото ръждясало макетно ножче.
 Маман ми каза така: " Стига деее, сульо и пульо вече издават книги, я се стегни!". Е, ама аз ни Сульо го знам, ни Пульо, тъй че ..абе стискайте палци. До есента , с оранжевите си листа и нежната си гальовност,  има много време:)

Липсвахте ми бе, хора!

картинката е от тук

бел.ред- авторът грам не е прегледал за граматика, пунктуация, стилистика и прочие досадни неща, които принципно трябва да съществуват в нечие графство на Правопис.

"Щом е блян животът, смъртта дали е сън?"-Кийтс

Каква класика само!!!  Тъкмо се излекувах и той ме напусна. Не че е стоял до мен и ми е държал ръката, докато съм повръщала, но все пак...  А никога не узна, че бях болна толкова много.. Май фолт.

Съжалявам, но не мога да продължа каквото и да е, приятели. . Не ми се пише. Не ми се разсмиват други хора. Не ми се споделя нищо.
 Искам да ми е лигаво, да слушам  любовна музика,  да гледам филми с мокри кърпички под ръка, да ям пържолата без вилица и нож, да се влача само по халат в къщи,  да имам петна по плочките, да ми е тъжно. Да се събуждам рано сутрин, колкото да изпратя децата си на училище и после пак да се върна в леглото, за да изчета Дж.Кийтс или нещо подходящо, което да ме накара да проспя целия ден. Да сготвя вечеря механично и вяло, и да заспя най-после. Пак.
 Мисля, че всеки човек в даден момент от своя живот прави тези неща и има правото да си ги иска. Даже и тези, които категорично отричат, че : "не, не сме такива, ма как?! Аз не се лигавя! Аз не чувствам! Аз не споделям! Само в кенефа може!.."  Да бе да..

Просто ми трябва време, за да свикна с нещата най-после и много бира, за да успявам да се шегувам. Ще се считам за ок, когато бирата няма да ми е нужна. Както преди :)
За сега ще гледам любовни филми, ще се самосъжалявам, ще пускам скапани смс-и унищожаващи  достойнството ми и ще вегетирам успешно. Защото и това трябва да се премине по някакъв начин, а това е моят начин. Подозирам, че и на повечето от вас също е било така.
Най- ме е яд, че загубих цели седем години, за да осъзная колко голям идиот съм наистина и по какъв нелеп начин съм загърбила ценни моменти с още по-ценни хора, вперила поглед, сърце и всичко в някой, който изобщо, ама изобщо никога не е бил на една пътека с мен и не сме гледали заедно някъде си.  Ама че шит! Открих всички термални извори, нали?!
 Иде ми да си изям задника от яд, ама не мога го стигна още. По дяволите! А след три години ще съм на 40 год!! Ега си загубеното време, мейт! А най-кофтито е, че все още вярвам.И не е ли ирония? Сразих Фон Хипел- Линдау,  а не мога да се справя с някви си трели..
До писане, приятели.

пп- Боги, извинявай, пандишпанче, ще имаш  невероятна приказка за Гаспар, обещах ти и ще имаш:) Обичам те безбрежно и невероятно, повече от всички Вселени измислени някога...